The stuff dreams are made of ...

The stuff dreams are made of …

Гледам глупаво пред себе си… Концентрирам се в точка на не повече от 20 сантиметра пред носа ми,  понеже имам усещането, че ако се опитам да фокусирам по-надалеч и ще се разпадна. Дишам тихо, но усещам дъха си накъсан и треперлив. Мислите ми светят в ослепително бяло и се оплитат...
Без заглавие ...

Без заглавие …

Кофти ситуациите никога не идват сами. Обикновено мъкнат след/пред/около себе си една огромна сбирщина от мини гадости с които тотално могат да ти скапят деня/седмицата/месеца. Това е извода, с който стартирах седмицата, а как приключи предната, направо не ми се мисли (само ще отбележа, че сефте бутилката ми се стори...
Нестандартна сутрин с хемофобски уклон

Нестандартна сутрин с хемофобски уклон

Да започна ли с началото или да скоча право във средата?! Една сутрин е такава… Сива, но не точно. Та, карам си по булеварда – движението е почти символично за моя изненада, и suddenly едно такова особено усещане ме поразява. Не. Не чувам извънземни гласове от паралелни вселени. По-скоро е...
Фантазьори all over - част 2

Фантазьори all over – част 2

Напоследък имам една мисъл, която доста категорично се е курдисала в главата ми... Като да искаш да си имаш трол! Звучи като лоша идея. Мирише като лоша идея... Напълно наясно си, че идеята е зле ... Но искаш трол... Е?...
Entries
Vicky Kalina Barcelona (част 2)

Vicky Kalina Barcelona (част 2)

Събуждам се леко объркана. Сънувах самолети и улици с жълти лампи, и хора, чиято липса вече усещам. Дезориентацията трае кратко. Ахх, Барселона! Ококорвам се мигновено. Другите вече са на крак и излиза, че чакат само мен. Бих се чувствала гузно, ако не ми беше толкова яко. Първият въпрос на дневен ред. “Хорааа, къде ще си...
Vicky Kalina Barcelona (част 1)

Vicky Kalina Barcelona (част 1)

Очертава се да пропусна сутрешното си кафе. F it. Целия ден ще ми е крив. Преговарям набързо – полата, козметиката, парите, документите, банския и чехлите. Всичко е в куфара. Имам неприятното параноично усещане, че съм забравила нещо супер-хипер-меееега важно.Билета!!! Преглеждам всичко отново сигурно за седемнадесети път тази сутрин. All in place. Whew. Обувам се и...
Facing fears

Facing fears

Опитвам се да пиша за страховете си. Но истината е, че се налага да прилагам неимоверен умствен напън и то само за да се концентирам върху белия лист. И да не поглеждам надолу. Под лаптопа. Под завивката. Няма нищо там – разбира се. Но аз усещам. И пак се усмихвам (наум), махам с ръка (наум)...
Сънища in a land far far away...

Сънища in a land far far away…

Има хора, които ме познават достатъчно добре, за да си обяснят мотивацията зад поста, който предстои. За всички останали са следващите няколко реда. Понякога сънувам банални и доста безинтересни неща… Понякога сънувам филми. Понякога сънувам продълженията на съответните филми (сериозно). Понякога сънувам кошмари. А понякога сънувам просто застинали картини – като снапшоти от някакъв странен...
Restless

Restless

Не ме свърта! Тръпна! Като мравки под кожата, като струйка студена вода,  плъзгаща се по грърба, като настъхнал котарак… Като балон с прекалено много въздух искам да изпуфтя! Като матрьошка съм, а вътре в мен другата напира да излезе! Мозъкът ми влиза в критични обороти. Мислите ми се блъскат – бръмбари в стените на буркан....
Корабът майка

Корабът майка

Стоя тихичко на масата в кафето и стискам чашата с две ръце (надявам се да ги постопля). Упорито се опитвам да игнорирам тумбичката врещящи дечурлига отдясно. Няма да се ядосвам! Това е нормално – те са деца – играят си просто. Едното започва да реве с ужасяващо пронизващ глас – wtf??  Наистина съм спокойна и...
Capture

Capture

Everyone has his own reality in which, if one is not too cautious,timid, or frightened, one swims. This is the only reality there is… …We move with eyes shut and ears stopped; we smash walls where doors are waiting to open to the touch; we grope for ladders, forgetting that we have wings… Henry Miller...
Feel angry?

Feel angry?

Постепенно усещам, че гневът ми е нарастнал в нещо неизмеримо и направо не се побирам в кожата си.Все едно ти тръпне цялото същество отвътре и под тръпне нямам предвид нещо хубаво. Та стоя си и го гледам спокойно в лицето и …. ей така от нищото SNAP!!!  Просто се пречупвам. Искам да се разкрещя и...
Crème de la crème

Crème de la crème

И така sad but true оказах се в капана на френското… Колко банално! И макар и да съм леко разочарована от собствената си предвидимост, в крайна сметка ентусиазмът ми е в пъти по-силен. След като гледах 2 пъти почти едно след друго “Julie & Julia” ( впоследствие минах и на random френски филми – просто...
Разходки...

Разходки…

Повече от ясно е, че колата ми не е available, щом съм тръгнала пеша, но фактът е налице – трамбовам пътищата с двойката. Бях забравила какво е. Малко ме е шубе да се пробвам в градския транспорт, но си мисля, че след годините прекарани в 222 и 44 съм развила някакъв имунитет, който рано или...
Зимни размисли и летни помисли

Зимни размисли и летни помисли

Kолко пъти само през изминалите месеци си мечтаех за лято и си пожелавах такова… Уви, не би. Става все по-гадно и студено. И докато се опитвам да измъкна мозъка си от вцепенението, в което неминуемо изпада през зимата, ми хрумва една дръзка мисъл: ” Ах, спомни си лятото, мисли за него, мечтай за него и...
Happy New Year ...

Happy New Year …

So … Измина още една година, а не може да се каже, че съм почувствала overflow от мъдрост, напираща да нахлуе в главата ми… За разнообразие тази година реших, че може би е добре и аз да си направя списък с изводи и заключения, до които съм стигнала сама и без чужда помощ през изминалата...