Събуждам се леко объркана. Сънувах самолети и улици с жълти лампи, и хора, чиято липса вече усещам. Дезориентацията трае кратко. Ахх, Барселона! Ококорвам се мигновено. Другите вече са на крак и излиза, че чакат само мен. Бих се чувствала гузно, ако не ми беше толкова яко. Първият въпрос на дневен ред. “Хорааа, къде ще си...
by
kikk
on
Jun 22, 2011 • Очертава се да пропусна сутрешното си кафе. F it. Целия ден ще ми е крив. Преговарям набързо – полата, козметиката, парите, документите, банския и чехлите. Всичко е в куфара. Имам неприятното параноично усещане, че съм забравила нещо супер-хипер-меееега важно.Билета!!! Преглеждам всичко отново сигурно за седемнадесети път тази сутрин. All in place. Whew. Обувам се и...
by
kikk
on
May 19, 2011 • Опитвам се да пиша за страховете си. Но истината е, че се налага да прилагам неимоверен умствен напън и то само за да се концентирам върху белия лист. И да не поглеждам надолу. Под лаптопа. Под завивката. Няма нищо там – разбира се. Но аз усещам. И пак се усмихвам (наум), махам с ръка (наум)...
by
kikk
on
Dec 16, 2010 • Има хора, които ме познават достатъчно добре, за да си обяснят мотивацията зад поста, който предстои. За всички останали са следващите няколко реда. Понякога сънувам банални и доста безинтересни неща… Понякога сънувам филми. Понякога сънувам продълженията на съответните филми (сериозно). Понякога сънувам кошмари. А понякога сънувам просто застинали картини – като снапшоти от някакъв странен...
Не ме свърта! Тръпна! Като мравки под кожата, като струйка студена вода, плъзгаща се по грърба, като настъхнал котарак… Като балон с прекалено много въздух искам да изпуфтя! Като матрьошка съм, а вътре в мен другата напира да излезе! Мозъкът ми влиза в критични обороти. Мислите ми се блъскат – бръмбари в стените на буркан....
Стоя тихичко на масата в кафето и стискам чашата с две ръце (надявам се да ги постопля). Упорито се опитвам да игнорирам тумбичката врещящи дечурлига отдясно. Няма да се ядосвам! Това е нормално – те са деца – играят си просто. Едното започва да реве с ужасяващо пронизващ глас – wtf?? Наистина съм спокойна и...
by
kikk
on
Apr 30, 2010 • Everyone has his own reality in which, if one is not too cautious,timid, or frightened, one swims. This is the only reality there is… …We move with eyes shut and ears stopped; we smash walls where doors are waiting to open to the touch; we grope for ladders, forgetting that we have wings… Henry Miller...
by
kikk
on
Apr 26, 2010 • Постепенно усещам, че гневът ми е нарастнал в нещо неизмеримо и направо не се побирам в кожата си.Все едно ти тръпне цялото същество отвътре и под тръпне нямам предвид нещо хубаво. Та стоя си и го гледам спокойно в лицето и …. ей така от нищото SNAP!!! Просто се пречупвам. Искам да се разкрещя и...
by
kikk
on
Jan 22, 2010 • И така sad but true оказах се в капана на френското… Колко банално! И макар и да съм леко разочарована от собствената си предвидимост, в крайна сметка ентусиазмът ми е в пъти по-силен. След като гледах 2 пъти почти едно след друго “Julie & Julia” ( впоследствие минах и на random френски филми – просто...
by
kikk
on
Jan 20, 2010 • Повече от ясно е, че колата ми не е available, щом съм тръгнала пеша, но фактът е налице – трамбовам пътищата с двойката. Бях забравила какво е. Малко ме е шубе да се пробвам в градския транспорт, но си мисля, че след годините прекарани в 222 и 44 съм развила някакъв имунитет, който рано или...
by
kikk
on
Jan 19, 2010 • Kолко пъти само през изминалите месеци си мечтаех за лято и си пожелавах такова… Уви, не би. Става все по-гадно и студено. И докато се опитвам да измъкна мозъка си от вцепенението, в което неминуемо изпада през зимата, ми хрумва една дръзка мисъл: ” Ах, спомни си лятото, мисли за него, мечтай за него и...
So … Измина още една година, а не може да се каже, че съм почувствала overflow от мъдрост, напираща да нахлуе в главата ми… За разнообразие тази година реших, че може би е добре и аз да си направя списък с изводи и заключения, до които съм стигнала сама и без чужда помощ през изминалата...
