Inspirational issues

Занимаваме се с изкуство, защото искаме да изразим себе си. Занимаваме се с изкуство, защото искаме да покажем нашето виждане за красиво. Но това, което остава за нас, е различно от това, което предизвиква произведението само по себе си. То не може да изрази напрежението, тръпката, възбудата на създателя си. То разкрива само един малък аспект, един бегъл проблясък на вдъхновение. Резултатът е красота, вдъхновена от друга красота, оформена от друга красота, провокираща друга такава. Но това, което виждаме ние в края на този процес са само пропуските, несъвършенствата. Очите ни възприемат само пукнатините по перфектното – нещата, които го опорочават. Това е нещото, заради което лежим будни вечер и премисляме отново и отново. “Какво пропуснах?”

Така че, в известен смисъл, процесът на създаване рядко наподобява онова усещане, което произведението цели да предизвика. Процесът на създаване прекалено често е точно обратното на това – тревожен, напрягащ, изтощителен. Но всичко това е оправдано от целта и от още нещо. Онази прекрасна тръпка на вдъхновение, която припалва искрата. Всеки, който някога е изпитал това, се надява никога да не изгуби това пламъче. Този възторг, това вътрешно оживление, което кара мозъка ти да ускорява така, че е трудно да го следваш. Като удърна вълна от адреналин, която те блъска в главата.

 Шокиращо е да е откриеш, че точно такъв вид пристрастеност също съществува. Junkie for thrill. Много често в определен момент тази зависимост става натрапчива, неконтролируема и единственото, за което можеш да мислиш е :”Как да го пресъздам?” . Това, което се заформя в ума ти, нещото, което сякаш е в няколко повече измерения от нормалното и на пръв поглед ти се струва невъзможно да го ограничиш до една проста реалност без да го осакатиш…

Този процес си има своя спусък разбира се. Понякога буквално от нищото – без причина, без предупреждение. А понякога е провокирано от нещо красиво или въздействащо, което някой друг е сътворил. Понякога мразя това, което ме вдъхновява, а понякога това, което обичам най-много, не може да ме вдъхнови. При всеки има нещо като отключващ фактор. Какво ви вдъхновява истински?  Кое ви провокира? …

 Снимките от този пост са дело на двама фотографи, които особено много ми допадат, предимно заради начина, по който успяват да уловят онази специфична интимност, характерна за моментите, когато никой не ни гледа. Надявам се и на другите да въздействат по този прекрасен начин, по който въздействаха на мен.