feathery By T Does Wool~getting back to basicsДа речем че започвам да пиша този пост за 4-ти път (числото е много над 7, но за благозвучие се спирам на 4)… Мисля за многото неща, които смятам да напиша. Пресмятам отново темите – преглеждам набързо надрасканите бележки (понякога просто пиша разни неща по хвърчащи листове – no wonder в последствие нищо не разбирам). Сърбам си съсредоточено виното и тихичко стъпвам на пръсти около една тема, която хем не искам да закачам, хем се е курдисала доста категорично в съзнанието ми… Случвало ми се е тенденциозно да я подминавам и само минути по-късно – voilas! – пак цъфва от нищото. Това и други такива ме наведоха на извода, че измъкване няма, та дай да седна и да я разнищя веднъж завинаги (смело начинание)…
Иде реч за многото желания и особено смахнатите такива. И понеже още с откриващата статия обявих този блог за фантазьорски, беше ясно, че рано или късно ще се подхване пак старата песен. Сиреч – колко щурави идеи следва да си позволяваме на ден, има ли лимит за налудничави и откровено идиотски мисли и като цяло какъв е менталния дебит за неосъществими фантазии… Като да искаш да си имаш трол! Звучи като лоша идея. Мирише като лоша идея… Напълно наясно си, че идеята е зле … Но искаш трол… Е?…
Ще започна с един пример – да предположим, че има даден момент, в който “мисълта” се заражда в главата ти. Ето как протича процеса:
Заформяне на мисълта – поражда усмивка и носталгично изсумтяване в стил ( О, come oooon! I can’t quit my job to take up painting !! Get serious!)
Доразвиване на мисълта – предизвиква леко издължена физиономия от типа – Wait a minute! Мога да рисувам и междувременно да си намеря почасова работа (каквато и да е!) за да покривам разходите си…
Кратко обмисляне – изражението е по-скоро спекулативно – Мога ли да го направя? Мога разбира се! Защо да не?!
И докато се усетиш си зарязал и работа и всичко и се осъзнаваш в порутена таванска стая пред платно с откровено бездарни драсканици и 5лв на стотинки в джоба…
Та питанката в случая е – къде трябва да бъде прекъснат този процес (смятам, че няма две мнения по въпроса дали трябва да бъде прекъснат изобщо)… В зародиш? Неее – нали всички имаме нужда от фантазии, за да прекарваме сухия залък на ежедневието… Но и таванското помещение ми се струва като един доста късен етап, huh… Питанката остава… Where did it go wrong?
Да, ама имам и друг пример. Да си представим (again!) как идеята се заражда в главата ти… Усмихваш се плахо, поглеждаш наляво, после надясно, все едно си очаквал някой да изпише “ЕВРИКА” на информационното табло… Никой не дава вид да е разбрал нещо, но ти усещаш импилса отвътре… Вече се хилиш съвсем явно и въпреки, че те гледат странно, не ти пука, защото целят план се е заформил в мозъка ти до последния детайл… И след време се осъзнаваш в разнебитена таванска стая пред платно с драсканици, които някой е оценил на цифра, която не си сигурен как се произнася и дали се събира в едно куфарче…
Та, нека преговорим пак – за фантазиите ми е питането. Как да ги разграничим от фантасмагориите? Как да определим кои мечти отиват под етикет “осъществими” и кои остават под заглавие “просто въздишка”… Няма ли наръчник от типа Dreams Come True For Dummies? искам да си купя един…
Напоследък имам една мисъл, която доста категорично се е курдисала в главата ми… Като да искаш да си имаш трол! Звучи като лоша идея. Мирише като лоша идея… Напълно наясно си, че идеята е зле … Но искаш трол… Е?…