Стоя тихичко на масата в кафето и стискам чашата с две ръце (надявам се да ги постопля). Упорито се опитвам да игнорирам тумбичката врещящи дечурлига отдясно. Няма да се ядосвам! Това е нормално – те са деца – играят си просто. Едното започва да реве с ужасяващо пронизващ глас – wtf??  Наистина съм спокойна и уравновесена, но усещам как нервите ми се връзват на фльонга в гърлото. Едната майка търчи и го узаптява някак си. Поглежда – капка извинение няма в изражението й… По-скоро е нещо от типа на – “И ти ще видиш какво е като си имаш…”
Мимоходом отбелязвам с учудване как всички приемат за даденост, че рано или късно “ще разбереш”… Засега съм все още спокойна. Оглеждам се за В. (която или закъснява, или аз съм подранила) отпивам си от ароматното кафе и в този момент до мен тупва топка. Сепнато се извръщам, събарям бутилката с минерална вода – трясва на масата и ми докарва още една нежелана доза стрес. Измервам с леден поглед гадното гномче (вече явно не съм много хладнокръвна) и се зачудвам кой, къде и кога е решил, че основната функция на женските индивиди е размножаване… Кой? И по-важното – на какво основание?
Търся усърдно в себе си някакво размекване при вида на малките ръчички, малките краченца и всичко … тцък – няма такова нещо. Винаги ми е било странно как от невръстна възраст има момиченца, които знаят точно какви искат да бъдат – булка и после майка. Играят си с плачещи бебета и бутат миниатюрни бебешки колички…
Впускам се в бърза ретроспектива. Не помня нито един момент, в който да съм искала да съм булка, а за майка – нямам намерение дори да коментирам – единствената кукла, която задържа вниманието ми за по-дълго време, беше принцеса с червена рокля, постригах брутално първи номер още в мига, в който видях гърба на майка ми и впоследствие й нарисувах татуировка – някакво пиле. Та за майчинския инстинкт – ясно.
Надявам се да не насъскам огромната аудитория на bg mamma срещу мен – аз иначе харесвам деца… И не го казвам, за да се оправдая. Разбирам решението на всички, които са се посветили на майчинство и уважавам това решение. Само не разбирам защо не получавам същото разбиране в ответ. Нима всичко, което една жена е годна да прави, е да е майка?! .. Guess what? I am not. А и не искам. Това също е решение…
Преди често, когато се замислях за бъдещето, виждах различни интерпретации, но нито една не е включвала топуркащи краченца наоколо… If I want to hear the pitter patter of little feet, I’ll put shoes on my cats.. Оказва се, че не винаги всеобщите очаквания съвпадат с твоите, а в преобладаващия процент – направо нямат нищо общо. За съжаление сме възпитани в среда, която се отнася с пренебрежение, недоверие или неприязън към онези, които по своя собствена воля отказват да се тръшнат на матрака и да зачеват следващото поколение…
Мислите ми са прекъснати от притеснително видение на множество деца, които търчат и врещят и пикаят навсякъде, омазани с вещества от неизяснен произход…
Оглеждам се, смутено осъзнавайки, че това не е видение, а реалност – ордата от малки орки отново се е разбесняла около мен (без пикаенето и съмнителното омазване)…
Аз се усмихвам вътрешно, въпреки че В. все още я няма. Отпивам отново от ароматното си кафе и се храня с чувството на празнота, което ме владее. Exactly what I need! Усмихвам се широко (около мен си мислят, че се радвам на децата – ах, невежи!). Радвам се на усещането ! Self sufficient! Не звучи ли особено приятно? Как се търкаля по езика? Някой може да ме нарече егоистка – хм, за мен егоизма е субективно понятие. Виж self sufficiency не е.
Ах, ето я и В. Аз ще си поръчам второ кафе ;)