Не ме свърта!
Тръпна! Като мравки под кожата, като струйка студена вода,  плъзгаща се по грърба, като настъхнал котарак… Като балон с прекалено много въздух искам да изпуфтя!
Като матрьошка съм, а вътре в мен другата напира да излезе!
Мозъкът ми влиза в критични обороти. Мислите ми се блъскат – бръмбари в стените на буркан. Светулки. Бзз – бзз. Ушите ми бръмчат. Косата ме боли. Краката ми сами подскачат. Ритъм техен – неразгадаем.
Тича ми се! Искам да се въртя като пумпал! Искам да легна на пясъка и да се смея, докато не ми спре дъха. Жълто слънце с жълт пясък и зелено море… Бавна екстатична вълна ме пълни отвътре.
Като затворя очи виждам цветни чадъри, пулсиращи в неони. Мога да разкъсам кожата си и да изкоча като от какавида. Нова. Безплътна. Гола.