kikk’s dream world

     И колко често се поглеждаш в огледалото и отражението задържа погледа ти. Настоятелно. Търси знак. И намираш само едно добре замаскирано разочарование. С огромно усилие отново нахлузваш маската на удовлетвореност и позитивизъм. А става все по-трудно. И тези епизоди с нахалното отражение в огледалото, което сякаш ти прави душевна дисекция, също зачестяват. Именно заради това хвърляш само бегли погледи в негова посока. А това разочарование откъде се взе по дяволите? От себе си ли си разочарован или от света? От собствените си неизпълними желания или от непостижимите очаквания на околните?!  So fuck it I say.

    И какво, ако искаш невъзможното. Какво, ако на челото му има огрооомен светещ неонов надпис ” ЗАБРАНЕНО!”? Пфу. Къде изобщо са написани тези правила? Или това е поредния неписан кодекс, който негласно се спазва - “Не пожелавай невъзможното!”,”Не мечтай за невъобразимото!”. Не се опитвай да летиш нависоко, защото те чака болезнено кацане и то върху собственото ти дупе.

    Но въпреки това всеки ден отражението те гледа все по-разочаровано и дори присмехулно. То знае, каквото знаеш и ти. Да се преструваш пред него е безсмислено. Затова го избягваш. Отнесеното изражение, което казва  “Искам, искам, искам” . Отместваш поглед и за пореден път си изреждаш онези правила наум - не прави това, не мисли онова … blah, blah, blah.

    Да но там е работата, че само затова мислиш. Опитваш се да изкълчиш фактите и действителността по такъв невъобразим начин, че да паснат перфектно на твоите желания и мисли. И този път. Само този път зарчетата може и да са в твоя полза. Усмихваш се и отражението ти се усмихва в отговор. Все пак не всички закони и правила се отнасят до теб. Ти си имаш твои собствени и правило номер едно е, че няма правила.

Темата е публикувана на Wednesday, January 30th, 2008 в 11:22 pm под категория Импресийки разни. Може да проследите всички коментари по темата през RSS 2.0. Можете да оставите коментар, или обратна връзка от вашия сайт/блог.