je suis un flou by T Does Wool~getting back to basicsГледам глупаво пред себе си… Концентрирам се в точка на не повече от 20 сантиметра пред носа ми,  понеже имам усещането, че ако се опитам да фокусирам по-надалеч и ще се разпадна. Дишам тихо, но усещам дъха си накъсан и треперлив. Мислите ми светят в ослепително бяло и се оплитат в главата ми като блестящи змии. Сълзите се стичат по бузите ми, но това сякаш е някое друго лице, някое друго момиче, което стои сковано и стиска незапалена цигара. Това не може да съм аз. С този ускорен пулс и див поглед. Точката, която фиксирам в момента, са ръцете ми – сключени здраво пред мен, все едно ако се отплесна само за миг дори и ще се пресегна да го сграбча.
Устните му се плъзват по мокрото ми лице и цялата подскачам. Това ли очаквах? И дали наистина е толкова хубаво, колкото ми се струва. Усещам със затворени очи как се доближава до мен. Усещам топлината му. Усещам аромата му. После дъха му по кожата си. Притеснението ми се смъква от мен като дреха – ненужно, остава само бясното туптене на очакването. Пресягам се бавно. Лицето му се размазва пред погледа ми, но щом затворя очи го виждам по-ясно от всякога. Брадата му драска пръстите ми докато леко прилепям устни към кожата му. Солено – дали той е солен или сълзите ми – не зная. Искам да го запечатам в съзнанието си, този момент, нежността в погледа му, ръцете му леки на раменете ми. Но сълзите продължават да се стичат, все по-силно с всеки изминал миг… Измиват го. Измиват топлината му, мириса му, всичко… Докато не се събудя с широко отворени очи и усещането за него все още реално по мен.