Kikk's

Сън ли бе – да го опишеш!

// April 13th, 2009 // Импресийки разни

Да се събудиш винаги е малко дезориентиращо. В случая леко търкаш очички, ококорваш се и се оглеждаш за странния човек с кошница пълна с пилета от съня ти… Истински ли беше? Некъв амбулантен търговец може би? Ааахх не. Това го сънувах…
Денят започва. Бързо, бързо! Стягай и разпускай мускули и се фащай на хорото. Ах, как мразя тази тягостна клоуниада. Искам при чичкото с пиленцата. При размазаните жълти огради и лепкаво мудно спокойствие. Но не може.
Вече минаха 10те минути в които се предполага, че трябва да съм минала през рутинната си подготовка. Хайде сега зъбките, хайде после очичките (понякога променям реда)… Хайде сега един гребен (това е само фиктивно, понеже не се усеща съществена разлика впоследствие). Ръцете се движат все едно не са мои. Опънати и сковани като на дървена кукла. Малко финес си викам да изтискам от още спящото си тяло! Какъв ти финес?? Не мога да се държа на крака. Главата ми се люшка все едно се рее в друго някакво измерение. Никакъв синхрон с тялото. Леко празно ми е отвътре такова. Не съм сигурна, че знам какво правя още. Тежат ми клепачите, а за тялото да не говорим. Сякаш съм се преобразила ненадейно в тюленче или нещо такова – тромаво и непохватно.Пляс, пляс – перките ми се шматкат некоординирано около мен. Не гледам какво обличам.
Пред очите си имам пиленца .. Жълтички и пухени и напукани ръце на възрастния човечец. Още малко и ще му измисля име. Нещо сурово ще да е. Като лицето му – покрито с бръчки и поресто като мрежест чорап. Усмихва ми се и иска да ми продаде пильонок. “Ама, не мога да го взема! Аз сега тръгвам.” Имам цял ден пред мен. Монотонен, сив, бавен. Там място няма за такива пиленца шарени. Пак се олюлявам без грам финес и вече пуфтя от недоволство. Ама как може да трябва да ставам сега? Ами той сънят ми не е свършил. Не може ли поне да го догледам?!
Къде по-точно в цялата тази хамалогия се съгласих да не си довършвам сънищата? Роптая срещу това! Роптая сега, но знам, че след 15 минути ще съм забравила за пиленцата и за чичо Петко (така го кръстих в крайна сметка) и за жълтите огради пред зелените поля. След не повече от 15 минути ще сърбам зомбирано кафето си и ще правя тактически схеми за това как да оптимизирам денят си.
Дано поне довечера като си легна да ме чака пиленце, а не кошмар.