Kолко пъти само през изминалите месеци си мечтаех за лято и си пожелавах такова… Уви, не би. Става все по-гадно и студено. И докато се опитвам да измъкна мозъка си от вцепенението, в което неминуемо изпада през зимата, ми хрумва една дръзка мисъл: ” Ах, спомни си лятото, мисли за него, мечтай за него и си го представяй!” Речено – сторено. Та сега съм в едно такова тъпо състояние между фантазия и грозна реалност и осъзнавам, че навън е не просто зима – а зимище. Добре де, не е мега студено още, но пък за сметка на това е страшно грозно и депресиращо. Не понасям. Нечленоразделни звуци ми идват наум само… *quiver*

А беше толкова топло…
А то поне да беше някоя красива приказна зима. Със снежни човеци и ледени кралици. Със сладък грог и пукащи в камината дънери (това второто беше по-скоро в кръга на илюзорното, ама карай). И на всичкото отгоре с тези дрехи. Бррр! Не може да се чувстваш добре при положение, че си омотан в три ката шал, чорапи, които боцкат, и още 3 кила дрехи, които, вместо да те топлят, само правят походката ти смешна (btw на моменти наистина съжалявам, че не си пазя шарените апрески от детсвото – поне щях да съм свежарска!)
То е ясно, че поне още два месеца ще стоя и ще подсмърчам пред прозореца, представяйки си зелени тревички вместо калища и гьолове… Кофти нещо зимата.
Разбира се има ги и тези, които обичат да им е студено и да се въргалят в преспите… Ок – разбирам ги, ама и те са нещо разочаровани. Като гледам няма да има много зимни спортове дис иър. Не и при положение, че снежната покривка е от порядъка на 0 см. Което ме навежда на мисълта, че не остава много, а?

Ах, да дойде лятото…