Повече от ясно е, че колата ми не е available, щом съм тръгнала пеша, но фактът е налице – трамбовам пътищата с двойката. Бях забравила какво е. Малко ме е шубе да се пробвам в градския транспорт, но си мисля, че след годините прекарани в 222 и 44 съм развила някакъв имунитет, който рано или късно ще се активира от самосебе си. Anyway- ще се въздрържа от употребата му засега.
Та, крача си устремено по улиците и проклинам метеоролозите (не, че нещо, но бях останала с впечателението, че идва лято – или поне пролет- според изказаването на една синоптичка на Атанасовден, а то вижте какво е навън (!!!) безумие)… и започвам да си припомням разни неща, макар и бавно като след амнезия… Например: колко мразя да се разхождам в студено време и колко много обичам разходките като е топло. Също така открих, че пред вход В до данъчното има особено дружелюбна котка на рижави и бели петна, която мяука само като я погледнеш и върви след теб чак до ъгъла на последния вход. Мисля утре да и занеса някаква вкусотийка и да я погаля по гушката. Още нещо – хората имат навика да гледат странно, ако станат неволна публика на буфосинхронада от твоя страна – може би защото не виждат mp3playera, нито слушалките, но за сметка на това си дават ясна сметка , че си мърдаш беззвучно устните, вероятно правейки черна магия…  (ам, малко се отплеснах на едно парче…). Също така забелязах, че ако достатъчно много пъти си гледал филми за психари и убийци и разни подобни SAW-style шитни, няма начин да не сметнеш някой случаен минувач за stalker и да си изкараш акъла от стрес (не помня някога да съм вървяла толкова бързо без да бягам). А има и едно лелче, което явно всеки ден по едно и също време разхожда един проскубан пудел и смятам утре да сменя маршрута, понеже подозирам грозния звяр в лоши намерения спрямо мен. Опасности, както е явно, не липсват, нито приятни моменти…
Известно време прекарах в размисли откога наистина не съм се разхождала… Като изключим ежеседмичното разкарване до централната градска част (малко парадьорско, но все пак си е разходка) и до мола (‘щото е топло там и отказвам да се оправдавам!), май не съм се разхождала откакто температурите паднаха под 20градуса. Което явно е в мой ущърб и явно трябва да взема мерки, за да поправя тази небивалица. И мерките ще са, както следва – по-често ходене на работа пеш (това, ако температурите са в някакъв хуманен диапазон) и по-дълги разходки от двата споменати горе типа (евентуално обмислям да добавя още някаква дестинация за разходки понеже тези eventually ще ми втръснат!)…