И така sad but true оказах се в капана на френското… Колко банално! И макар и да съм леко разочарована от собствената си предвидимост, в крайна сметка ентусиазмът ми е в пъти по-силен. След като гледах 2 пъти почти едно след друго “Julie & Julia” ( впоследствие минах и на random френски филми – просто ей така) си дадох сметка, че съм изпуснала много докато съм се превъзнасяла по английски и сричала на руски… (е, добре де, не сричам, но това далеч не означава, че бих си дала повече от 4)… Френският, от друга страна, е просто прекрасен… така напевно се лее и дори и празните брътвежи звучат като сонети. Но макар и да е звучен като език (френският), трябва да призная, че очарованието ми е по-скоро в насока френска кухня… И всякакви производни. Почти съм убедена, че всички други кухни произлизат от френската …(вероятно не е така, но това е вътрешно убеждение). Само като се замисля повечето вкусни неща са френски… Обзалагам се, че те са измислили сладкарството във всичките му форми… Yummy. И не мога да не спомена, че дори и разни ужасии като рибена чорба звучат лигопотичащо (има ли такава дума? не съм наясно)…
Но. Да си дойда на думата… Идеята ми беше, че след известно време на колебания и угризения реших, че ще се пробвам. А именно – ще се опитам в някакви разумни граници да овладея това изкуство. Защото то е именно това. Кулинарията. Радост за окото и за небцето, а в последствие и за коремчето, non? Даже от време на време ми се струва, че по-скоро е акт на себеизява… Нещо като с рисуването. И все пак – колко по-яко е, ако манджата е не само вкусна но и естетически издържана, а? *giggle* Отново заравям нос в баналността, но whatever – така го мисля. След като прекарах часове в ровене, в крайна сметка се сдобих с Mastering the Art of French Cooking… и намирам, че си заслужава загубеното време – научих се как да декорирам гъби (може и да звучи адски тъпо, но се изискват сериозни умения и steady hands).
Сега в главата ми се мяркат думички като ratatouille,  beef bourguignon , croquembouche,  baguette,Coq au vin,Quiche Lorraine и bouillabaisse – последното които е въпросната рибена чорба – ама само как звучи…
И така- добре – признавам! – не обичам да ям приготвените от мен неща, но ме уверяват, че си струват, а и някои изглеждат толкова добре *sigh* … Жалко, че 80-90% от повечето рецепти започват с “За тази рецепта ви трябва мнооого масло”… Merde!  Някак си не мога да превъзмогна тази слабост на франсетата към маслото… Просто е в повече! Но като цяло всичко останало е просто délicieux (което в превод следва да означава – превъзходна степен на вкусност)…
Айде аз отивам за un croissant & Café au lait …