Какво се случва, когато се събуждаш една сутрин и с перфектно бистър ум откриваш нещо ново за себе си… Може би не е ново в общоприетия смисъл на думата, може би си е било там през цялото време… Но е ново за теб, ново е, защото току що изкривеният ти мозък го е асимилирал.(изкривен е позитивно определение – така го мисля) Та събуждаш се тази сутрин и откриваш че ти си един прост фантазьор. Или не! Не прост фантазьор – всъщност си от друг тип. Ти действително си вярваш… И не става дума да си вярваш за някакви дреболийки от типа “Аз съм позитивна личност, която вярва в равенството”! О, не, не! Говорим big time! Говорим за щуротии, които в по-голямата част дори самият ти си даваш сметка, че са далеч от тази реалност и въпреки това изкривеното ти съзнание напук на всичко успява да те убеди, че вселената ще направи едно огромно изключение тъкмо за теб…
Та какво правиш, питам, в този момент. Когато осъзнаеш, че това което си чел в книгите – тези помпозни дрънканици за “мечтите”, “високите цели”,”очаквания от живота”, всичко онова, което наричаш твой житейски план (колко тъпо звучи само!!!) – та какво правиш, когато откриеш, че е просто една фантасмагория? Аз ще ти кажа – започваш да живееш двойнствения живот на фантазьор! Въпросната сутрин, когато направих това разкритие, не беше с нищо по-различна… Кафето, малко новини по ТВто, после малко позяпах през терасата .. Опа! Ето… Прозрението… Смахната фантазьорка. Така се случи при мен. Без никакви по-специални знаци. Без горящи храсти или гласове небесни – все пак всичко си има граници. Там е работата, че е трудно да се разграничи реалността, действителните перспективи от самозаблудата. Например – има действителен шанс да получа увеличение на заплатата. Това е реално. Има шанс да стана милионер. (!?!) Come on! Seriously! Really??? По този простичък способ си направих разбор на моите т.нар. цели и стигнах до един извод. Като оставим настрана фантазьорщината, прецених, че всичките онези шарлатани, проповядващи като някаква скапана религия вярването “All dreams can come true” трябва някой да ги накара да млъкнат! Това просто не е вярно! Питайте когото си искате от милионите милиарди (или съответната по-голяма цифра), които са умрели скучно след като са съществували скучно и сиво и не са осъществили нито една своя мечта. Не съм песимист – все пак съм фантазьор – но това си е проста аритметика. Милиони плюс милиарди, плюс там другата цифра са доказателство, че мечтите не се сбъдват. Поне не истинските – онези които с право се наричат мечти. Те си остават там през цялото време. Навъртат се наоколо. От време на време обсебват мислите ти,често предизвикват изблици на раздразнение или гняв. Общо взето като муха – малка, но с доста отчетливо бръмчене, особено в празна, тиха стая. Хем знаеш, че е там, хем знаеш, че има вероятност да не ти повярват или най-малкото да те помислят за луд че се занимаваш с една проста муха. Горе долу същото е. Затова си мълчиш, държиш си малките мечти в главата и официално се регваш в клуба на фантазьорите for life.