Kikk's dream world

Малките хора

// April 11th, 2009 // Импресийки разни

Не се ли питате понякога какво правят за да подхранят толкова щедро самозаблудите си?… Да. Знаете точно за кого говоря. Обзалагам се, че около всяка що-годе нормална и душевно изправна личност гъмжи от подобни кретеноидни дребосъци (иде реч за емоционални джуджета – no bigotry in it …). Постоянно натрапват дребнавите си претенции и изпълват иначе толкова сладката празнота с гнусно присъствие. Но не в това е проблемът. Еволюцията е стигнала дотам , че някои сме способни да се “извисим над тези неща” (ах, този китен израз). Мен обаче живо ме вълнува как убеждават себе си в собствената си значимост. Ако питам някой от тях ще ми каже – ” Аз съм значим! Аз съм най-значим! Аз съм самото значение!”. Но от този отговор няма особена полза, изхождайки от мисълта, че мнозинството от малките хора имат IQ на микровълнова фурна… И хич не ми пука колко добре натискат копчетата в асансьора или други клавиши for that matter.

Може би имат нещо като мантра, което си повтарят сутрин. Евентуално скед като си чуят хороскопа за деня, който твърди , че “Луната влиза във Венера” (WTF?!?) си припяват тихо нещо от типа : “Днес ще съм спокоен и спокоен и спокоен …”  А ако случайно Меркурий там прави нещо с Марс си казват : “Днес ще симулирам хумор. Ще се смея пък то все нещо ще се окаже виц…” Сто на сто има и мантра за самодоволство – такива самодоволни физиономии не идват от нищото – но не ми достига въображението да предполагам …

Не знам, може пък да излъчват някакви специфични феромони. Не ви ли се струва, че се надушват един друг…

Аз не за друго го пиша това … Ами искам и аз да открия тази формула на безметежност… Не знам защо, на мен все са ми казвали, че интелигентните хора имат съмнения, угризения, съвест няк’ва – все такива разни утежнения… Ама като ги гледам тези смешни дребни душички и ми се иска и аз, ей така, да се гмурна в тъпотата и да нямам грам собствена мисъл в главата. Би било прекрасно! Да си оформям мнението според ситуацията… А после може дори да си лепна някой високопарен възвишен етикет – примерно “Безвъзмездно готвя за сираци” – това ще бие всички мисии на VipBrother… Ха ха ха ха…

Жалко че тези техни феромони (или друго гнусно нещо, което излъчват) ме отблъсква някак си на клетъчно ниво - усещам някаква гадна тръпка, все едно съм видяла сопол под масата… Уви, не ми понася да съм дълго време в едно помещение с такива малки хора.

Добре де, имам още едно питане. Ами те като си легнат вечер, ако приемем, че някоя остатъчна мисъл се стрелка из мрака на главата им, не се ли питат защо? Защо понякога хората ги гледат странно? Защо отношенията им с околните изобилстват от фалш и криви усмивки? Защо по-тъпите от тях (в случай, че могат да разпознаят разбира се!) им раболепничат? … Или си мислят, че е защото са значими ?!?