Постепенно усещам, че гневът ми е нарастнал в нещо неизмеримо и направо не се побирам в кожата си.Все едно ти тръпне цялото същество отвътре и под тръпне нямам предвид нещо хубаво. Та стоя си и го гледам спокойно в лицето и …. ей така от нищото SNAP!!!  Просто се пречупвам. Искам да се разкрещя и да го ударя силно. Толкова силно, че да не се налага да обяснявам защо. Толкова силно, че обяснението да е просто безсмислено. И (о, изненада) SNAP!!! – виждам се сякаш отстрани как викам с пълно гърло и половината от думите ми нямат никакъв смисъл, дори не са предназначени за него, но въпреки това, веднъж отприщен потокът не спира, а аз усещам liberation с всяка следваща дума. Всяка следваща обида е по-сладка върху езикa ми. Всяко кретенско ръкомахане или опулване само ме зареждат още повече с гориво. Главата ми олеква и си давам сметка що за цирк съм сътворила и това още повече ме вбесява. (вината не е моя, по дяволите).
Та колко още мога да викам без да прегракна?! Затова вдигам чашата и  ПРАААС!!! В стената отсреща. Хората вече не ме гледат странно. Повечето се се изнесли още при първите признаци на истерия, а останалите са зяпачи, значи са тук за шоуто anyway. Чашата не се разби особено зрелищно, но за сметка на това последвалата ваза прави мощно ТУП до масата и се взривява на безброй парчотийки. Един сервитьор се промъква извинително и изтърсва някаква тъпотия за счупеното и щастието. Виждам червено така или иначе, но самата идея, че се опитва да ме успокои с някакви дебелашки шеги просто ме побутва над ръба. Замерям го с първото което видя – салфетка (very lame), второто значи – ХА! – чинията с остатъци от салата. Добре че приклекна, че иначе щях да съм зад решетките (понеже съм точен стрелец, apparently). Пуфтя и нещо като опит за плач се надига в гърлото ми. (Това пък защо?) Ритам стола и тръгвам да излизам. Не усещам нищо сега. Абсолютен амок. Няма бяс, нито тъга, няма и гняв, няма и срам от сцената, която сервирах (горкият сервитьор). Вървя слепешката без посока и се опитвам да осъзная какво се случи. Една ръка над лакътя ми ме завърта на пета и се озовавам tête-à-tête с жертвата на цялото това фиаско (жертва или инициатор е абсолютно субективна категория в случая)… Дзверя се няколко секунди, опитвам се да съм ядосана .. бясна даже – нали това беше цялата идея!… Action failed.. И двамата прихваме гръмогласно и не можем да се съберем няколко минути.
- Следващият път е мой ред!… Може би обаче в друго заведение…или квартал.
Anger management… Looks bad but it sure feels good…