Да предположим че ти се налага да осакатиш някой. Причината разбира се е сериозна - катастрофа, катаклизъм, американски екшън - няма значение. Работата ти е да го осакатиш перманентно. Как ще го направиш? (more…)
И колко често се поглеждаш в огледалото и отражението задържа погледа ти. Настоятелно. Търси знак. И намираш само едно добре замаскирано разочарование. С огромно усилие отново нахлузваш маската на удовлетвореност и позитивизъм. А става все по-трудно. И тези епизоди с нахалното отражение в огледалото, което сякаш ти прави душевна дисекция, също зачестяват. Именно заради това хвърляш само бегли погледи в негова посока. А това разочарование откъде се взе по дяволите? От себе си ли си разочарован или от света? От собствените си неизпълними желания или от непостижимите очаквания на околните?! So fuck it I say.
(more…)
Занимаваме се с изкуство, защото искаме да изразим себе си. Занимаваме се с изкуство, защото искаме да покажем нашето виждане за красиво. Но това, което остава за нас, е различно от това, което предизвиква произведението само по себе си. То не може да изрази напрежението, тръпката, възбудата на създателя си. То разкрива само един малък аспект, един бегъл проблясък на вдъхновение. Резултатът е красота, вдъхновена от друга красота, оформена от друга красота, провокираща друга такава. Но това, което виждаме ние в края на този процес са само пропуските, несъвършенствата. Очите ни възприемат само пукнатините по перфектното - нещата, които го опорочават. Това е нещото, заради което лежим будни вечер и премисляме отново и отново. “Какво пропуснах?” 
(more…)
Какво се случва, когато се събуждаш една сутрин и с перфектно бистър ум откриваш нещо ново за себе си… Може би не е ново в общоприетия смисъл на думата, може би си е било там през цялото време… Но е ново за теб, ново е, защото току що изкривеният ти мозък го е асимилирал.(изкривен е позитивно определение - така го мисля) Та събуждаш се тази сутрин и откриваш че ти си един прост фантазьор. Или не! Не прост фантазьор - всъщност си от друг тип. Ти действително си вярваш… И не става дума да си вярваш за някакви дреболийки от типа “Аз съм позитивна личност, която вярва в равенството”! О, не, не! Говорим big time! Говорим за щуротии, които в по-голямата част дори самият ти си даваш сметка, че са далеч от тази реалност и въпреки това изкривеното ти съзнание напук на всичко успява да те убеди, че вселената ще направи едно огромно изключение тъкмо за теб… (more…)
