Искам още щом отворя очи и слънчево щастие да ме заслепява. Искам мирис на кафе и кроасани. Искам да си свирукам funky tunes all day. Но… We are not designed like that. And yet again. Към това се стремя. Безметежно густо.
(more…)
So I am messy. I am not only admitting it - I admire my messiness. How messed up is that?!
Понякога се случва да се огледам и от хаоса около мен да изпитам едно такова странно задоволство. Един вид като творение. Ха ха. I’ve taken this game pro… Не съм немарлива - дори напротив. Просто предпочитам наоколо всичко да е в нещо като лек, or say, артистичен безпорядък. Sort of. *nodding ironicly*
Не се оправдавам. До момента дори не съм се замисляла.
(more…)
Отново фантазии. Нещо като deja vu.Каквото и да правиш в крайна сметка се драгваш отново в твоята малка cosy стаичка, затваряш всички прозорци, подпираш се на вратата от вътрешна страна и дишаш дълбоко. Няма изход. Но и никъде не искаш да ходиш.
