Стоя тихичко на масата в кафето и стискам чашата с две ръце (надявам се да ги постопля). Упорито се опитвам да игнорирам тумбичката врещящи дечурлига отдясно. Няма да се ядосвам! Това е нормално – те са деца – играят си просто. Едното започва да реве с ужасяващо пронизващ глас – wtf??  Наистина съм спокойна и...