Опитвам се да пиша за страховете си. Но истината е, че се налага да прилагам неимоверен умствен напън и то само за да се концентирам върху белия лист. И да не поглеждам надолу. Под лаптопа. Под завивката. Няма нищо там – разбира се. Но аз усещам. И пак се усмихвам (наум), махам с ръка (наум)...