Kikk's

Capture

kikk — Fri, 30 Apr 2010 08:31:34 +0000

Everyone has his own reality in which, if one is not too cautious,timid, or frightened, one swims. This is the only reality there is… …We move with eyes shut and ears stopped; we smash walls where doors are waiting to open to the touch; we grope for ladders, forgetting that we have wings…

Henry Miller

Goes with this … Lose Your Soul by Dead Man’s Bones

Feel angry?

kikk — Mon, 26 Apr 2010 14:38:51 +0000

Постепенно усещам, че гневът ми е нарастнал в нещо неизмеримо и направо не се побирам в кожата си.Все едно ти тръпне цялото същество отвътре и под тръпне нямам предвид нещо хубаво. Та стоя си и го гледам спокойно в лицето и …. ей така от нищото SNAP!!! Просто се пречупвам. Искам да се разкрещя и да го ударя силно. Толкова силно, че да не се налага да обяснявам защо. Толкова силно, че обяснението да е просто безсмислено. И (о, изненада) SNAP!!! – виждам се сякаш отстрани как викам с пълно гърло и половината от думите ми нямат никакъв смисъл, дори не са предназначени за него, но въпреки това, веднъж отприщен потокът не спира, а аз усещам liberation с всяка следваща дума. Всяка следваща обида е по-сладка върху езикa ми. Всяко кретенско ръкомахане или опулване само ме зареждат още повече с гориво. Главата ми олеква и си давам сметка що за цирк съм сътворила и това още повече ме вбесява. (вината не е моя, по дяволите).
Та колко още мога да викам без да прегракна?! Затова вдигам чашата и ПРАААС!!! В стената отсреща. Хората вече не ме гледат странно. Повечето се се изнесли още при първите признаци на истерия, а останалите са зяпачи, значи са тук за шоуто anyway. Чашата не се разби особено зрелищно, но за сметка на това последвалата ваза прави мощно ТУП до масата и се взривява на безброй парчотийки. Един сервитьор се промъква извинително и изтърсва някаква тъпотия за счупеното и щастието. Виждам червено така или иначе, но самата идея, че се опитва да ме успокои с някакви дебелашки шеги просто ме побутва над ръба. Замерям го с първото което видя – салфетка (very lame), второто значи – ХА! – чинията с остатъци от салата. Добре че приклекна, че иначе щях да съм зад решетките (понеже съм точен стрелец, apparently). Пуфтя и нещо като опит за плач се надига в гърлото ми. (Това пък защо?) Ритам стола и тръгвам да излизам. Не усещам нищо сега. Абсолютен амок. Няма бяс, нито тъга, няма и гняв, няма и срам от сцената, която сервирах (горкият сервитьор). Вървя слепешката без посока и се опитвам да осъзная какво се случи. Една ръка над лакътя ми ме завърта на пета и се озовавам tête-à-tête с жертвата на цялото това фиаско (жертва или инициатор е абсолютно субективна категория в случая)… Дзверя се няколко секунди, опитвам се да съм ядосана .. бясна даже – нали това беше цялата идея!… Action failed.. И двамата прихваме гръмогласно и не можем да се съберем няколко минути.
- Следващият път е мой ред!… Може би обаче в друго заведение…или квартал.
Anger management… Looks bad but it sure feels good…

Crème de la crème

kikk — Fri, 22 Jan 2010 15:32:08 +0000

И така sad but true оказах се в капана на френското… Колко банално! И макар и да съм леко разочарована от собствената си предвидимост, в крайна сметка ентусиазмът ми е в пъти по-силен. След като гледах 2 пъти почти едно след друго “Julie & Julia” ( впоследствие минах и на random френски филми – просто ей така) си дадох сметка, че съм изпуснала много докато съм се превъзнасяла по английски и сричала на руски… (е, добре де, не сричам, но това далеч не означава, че бих си дала повече от 4)… Френският, от друга страна, е просто прекрасен… така напевно се лее и дори и празните брътвежи звучат като сонети. Но макар и да е звучен като език (френският), трябва да призная, че очарованието ми е по-скоро в насока френска кухня… И всякакви производни. Почти съм убедена, че всички други кухни произлизат от френската …(вероятно не е така, но това е вътрешно убеждение). Само като се замисля повечето вкусни неща са френски… Обзалагам се, че те са измислили сладкарството във всичките му форми… Yummy. И не мога да не спомена, че дори и разни ужасии като рибена чорба звучат лигопотичащо (има ли такава дума? не съм наясно)…
Но. Да си дойда на думата… Идеята ми беше, че след известно време на колебания и угризения реших, че ще се пробвам. А именно – ще се опитам в някакви разумни граници да овладея това изкуство. Защото то е именно това. Кулинарията. Радост за окото и за небцето, а в последствие и за коремчето, non? Даже от време на време ми се струва, че по-скоро е акт на себеизява… Нещо като с рисуването. И все пак – колко по-яко е, ако манджата е не само вкусна но и естетически издържана, а? *giggle* Отново заравям нос в баналността, но whatever – така го мисля. След като прекарах часове в ровене, в крайна сметка се сдобих с Mastering the Art of French Cooking… и намирам, че си заслужава загубеното време – научих се как да декорирам гъби (може и да звучи адски тъпо, но се изискват сериозни умения и steady hands).
Сега в главата ми се мяркат думички като ratatouille, beef bourguignon , croquembouche, baguette,Coq au vin,Quiche Lorraine и bouillabaisse – последното които е въпросната рибена чорба – ама само как звучи…
И така- добре – признавам! – не обичам да ям приготвените от мен неща, но ме уверяват, че си струват, а и някои изглеждат толкова добре *sigh* … Жалко, че 80-90% от повечето рецепти започват с “За тази рецепта ви трябва мнооого масло”… Merde! Някак си не мога да превъзмогна тази слабост на франсетата към маслото… Просто е в повече! Но като цяло всичко останало е просто délicieux (което в превод следва да означава – превъзходна степен на вкусност)…
Айде аз отивам за un croissant & Café au lait …

Разходки…

kikk — Wed, 20 Jan 2010 17:41:34 +0000

Повече от ясно е, че колата ми не е available, щом съм тръгнала пеша, но фактът е налице – трамбовам пътищата с двойката. Бях забравила какво е. Малко ме е шубе да се пробвам в градския транспорт, но си мисля, че след годините прекарани в 222 и 44 съм развила някакъв имунитет, който рано или късно ще се активира от самосебе си. Anyway- ще се въздрържа от употребата му засега.

Та, крача си устремено по улиците и проклинам метеоролозите (не, че нещо, но бях останала с впечателението, че идва лято – или поне пролет- според изказаването на една синоптичка на Атанасовден, а то вижте какво е навън (!!!) безумие)… и започвам да си припомням разни неща, макар и бавно като след амнезия… Например: колко мразя да се разхождам в студено време и колко много обичам разходките като е топло. Също така открих, че пред вход В до данъчното има особено дружелюбна котка на рижави и бели петна, която мяука само като я погледнеш и върви след теб чак до ъгъла на последния вход. Мисля утре да и занеса някаква вкусотийка и да я погаля по гушката. Още нещо – хората имат навика да гледат странно, ако станат неволна публика на буфосинхронада от твоя страна – може би защото не виждат mp3playera, нито слушалките, но за сметка на това си дават ясна сметка , че си мърдаш беззвучно устните, вероятно правейки черна магия… (ам, малко се отплеснах на едно парче…). Също така забелязах, че ако достатъчно много пъти си гледал филми за психари и убийци и разни подобни SAW-style шитни, няма начин да не сметнеш някой случаен минувач за stalker и да си изкараш акъла от стрес (не помня някога да съм вървяла толкова бързо без да бягам). А има и едно лелче, което явно всеки ден по едно и също време разхожда един проскубан пудел и смятам утре да сменя маршрута, понеже подозирам грозния звяр в лоши намерения спрямо мен. Опасности, както е явно, не липсват, нито приятни моменти…
Известно време прекарах в размисли откога наистина не съм се разхождала… Като изключим ежеседмичното разкарване до централната градска част (малко парадьорско, но все пак си е разходка) и до мола (‘щото е топло там и отказвам да се оправдавам!), май не съм се разхождала откакто температурите паднаха под 20градуса. Което явно е в мой ущърб и явно трябва да взема мерки, за да поправя тази небивалица. И мерките ще са, както следва – по-често ходене на работа пеш (това, ако температурите са в някакъв хуманен диапазон) и по-дълги разходки от двата споменати горе типа (евентуално обмислям да добавя още някаква дестинация за разходки понеже тези eventually ще ми втръснат!)…

Зимни размисли и летни помисли

kikk — Tue, 19 Jan 2010 20:14:18 +0000

Kолко пъти само през изминалите месеци си мечтаех за лято и си пожелавах такова… Уви, не би. Става все по-гадно и студено. И докато се опитвам да измъкна мозъка си от вцепенението, в което неминуемо изпада през зимата, ми хрумва една дръзка мисъл: ” Ах, спомни си лятото, мисли за него, мечтай за него и си го представяй!” Речено – сторено. Та сега съм в едно такова тъпо състояние между фантазия и грозна реалност и осъзнавам, че навън е не просто зима – а зимище. Добре де, не е мега студено още, но пък за сметка на това е страшно грозно и депресиращо. Не понасям. Нечленоразделни звуци ми идват наум само… *quiver*

А беше толкова топло…
А то поне да беше някоя красива приказна зима. Със снежни човеци и ледени кралици. Със сладък грог и пукащи в камината дънери (това второто беше по-скоро в кръга на илюзорното, ама карай). И на всичкото отгоре с тези дрехи. Бррр! Не може да се чувстваш добре при положение, че си омотан в три ката шал, чорапи, които боцкат, и още 3 кила дрехи, които, вместо да те топлят, само правят походката ти смешна (btw на моменти наистина съжалявам, че не си пазя шарените апрески от детсвото – поне щях да съм свежарска!)
То е ясно, че поне още два месеца ще стоя и ще подсмърчам пред прозореца, представяйки си зелени тревички вместо калища и гьолове… Кофти нещо зимата.
Разбира се има ги и тези, които обичат да им е студено и да се въргалят в преспите… Ок – разбирам ги, ама и те са нещо разочаровани. Като гледам няма да има много зимни спортове дис иър. Не и при положение, че снежната покривка е от порядъка на 0 см. Което ме навежда на мисълта, че не остава много, а?

Ах, да дойде лятото…

Happy New Year …

kikk — Sat, 02 Jan 2010 17:03:05 +0000

So … Измина още една година, а не може да се каже, че съм почувствала overflow от мъдрост, напираща да нахлуе в главата ми… За разнообразие тази година реших, че може би е добре и аз да си направя списък с изводи и заключения, до които съм стигнала сама и без чужда помощ през изминалата година. Нещо подобно на импровизирани New Year’s Resolutions. Та малко хаотично нахвърляни Dos & Don’ts в стил а ла Bridget Jones. Смятам за най-удачно да започна с нещата, които “няма” през другата година, като един вид следване на традицията винаги да се започва с лошата новина първо.

НЯМА ДА …
- пия алкохол повече от веднъж седмично *giggle* – това е в случай, че няма извънредно важни събития предполагащи употреба на алкохол разбира се… ( и понеже спрях цигарите смятам, че мога да отбележа, че моят number 1 vice тази година далеч не е толкова потресаващо ужасен!!)
- се излежавам безразсъдно до обедните часове в почивните си дни, а напротив – ще ставам в зори (отнася се само за лятото, понеже зората тогава е в разумен час) и ще уползотворявам по-голяма част от почивката си…
- се тъпча неконтролируемо, когато имам възможност да ходя на гости при родителското тяло (пфу, майка ми прави страхотна мусака *sigh*)
- се тъпча с храни, които (макар и любими) имат devastating results на талията и тялото като цяло.
- харча пари за безсмислени дрънкулки, които никога в последствие не нося…
- харча пари за торбести дрехи с оправданието, че ме правят по-слаба, а напротив – ще използвам старите си дрехи като стимул за привеждане във спортна форма (звучи обнадеждаващо!!!)
- харча пари за дрехи, които стоят страхотно на други хора (с изключение на мен)
- харча пари за “wonders promising/desasters creating” козметика
- харча пари като цяло …
- се изнервям от най-малкото нещо и да хвърлям огън и жупел, а ще съм уравновесена и хладнокръвна.
- завиждам на моделите на Victoria’s Secrets, а ще гледам рационално на собствения си self
- ходя по пижама по цял ден, когато съм вкъщи.
- изпадам в самосъжаление (regardless of причината), а ще култивирам в себе си самоконтрол и chilling poise подобно на героиня от роман на Ian Fleming – считай, че иде реч за женски вариант на 007 – с всезнаещ поглед и снисходителна усмивка (tough task though…)

ЩЕ…

- излизам по-често с приятели вместо да се отдавам на склонност към лентяйстване.
- пия повече течности ~ 2л на ден (изключвам алкохола, понеже вече го покрих в горната секция)
- харча по-малко отколкото изкарвам, следователно има реална възможност да започна да спестявам (not very likely)
- харча разумно
- си купя карта за фитнес като по този начин ще съм принудена да ходя редовно (!!!)
- си купя екип за фитнес поради същата причина
- отслабна с …кг (количеството варира засега *sigh*)
- бъда по-уверена в себе си
- довърша всички проекти, които към този момент са в застой…
- пия витамини
- се науча да поддържам гардероба си в ред as opposed to невъобразимия хаос, който цари в момента
- гледам повече европейско кино
- си слагам по-често розовите очила…
- сведа до минимум впускането в daytime фантазии, въпреки че не е много вероятно…

Списъкът не е много дълъг, но прецених, че ще е най-добре да започна с нещо по-просто, един вид да е по-лесно за изпълнение… Колкото до равносметката за изминалата вече година – цаката е да гледам с по-солидна доза хумор и без дълбокомислени съждения – в този смисъл може да се каже, че 2009-та беше успешна и приятна…

P.S. пожелавам си екскурзия на екзотично, топло, слънчево и изпотяващо райско кътче / солидна сума от лотарията също е добра опция …

Christmas spirits …

kikk — Fri, 25 Dec 2009 20:28:16 +0000

Джингъл се носи all around, а на мен ми е едно неколедно… Та реших да иницирам малко Christmas spirit с помощни средства. Необходимите съставки се оказаха под ръка и (с изключение на порцийка сметана) всичко беше налице. И така. Бърках и месих цяла една вечер следвайки стриктно една стааара прастара рецепта, която се предава от поколения в семейството ми… Постепенно докато мятах поредната порция кукис във фурната, някак неусетно започнах да си тананикам “O Tannenbaum”… Хуху…
И така, горда съм да представя на света първият си опит да пресъздам небезизвестните Christmas Gigerbread Cookies (това със семейната рецепта беше шега очевидно!)… Voila!
Топлички и дъхави. Много добра комбинация за вино и Tim Burton’s Nightmare Before Christmas… Не ми е много ясно защо но явно има някаква странна зависимост между миризмата на канела и джинджифил и Коледа… Сигурно е нещо исландско. Но важното е, че работи и ако някога отново страдам от недостиг на коледно настроение, вече имам изпробвана рецепта ;} Весела Коледа!

Мехур

kikk — Sat, 12 Dec 2009 15:50:56 +0000

С усилие се измъквам от транса си… И усилие не е точната дума. По-скоро нежелание. Всъщност и транс не е правилното определение за състоянието ми… Може би униние, интровертност или най-добре – моят собствен сапунен мехур. А той е огромен и аз с удоволствие се капсуловам вътре. Наясно съм, разбира се, че светът, който си създавам вътре, е измислен. Но реалността ме потиска по един особен начин. Не агресивно и pushy, а по-скоро бавно и упорито като струйка вода, която неизменно ще спечели битката с камъка. Но моят балон ме предпазва. Цветовете му са шарени и е толкова тънък ( и невидим за другите разбира се!), че успешно прекарвам цели дни уютно загърната… все едно с наметало. Invisibility cloak … Хари Потър би ми завидял! И настроението ми винаги е спокойно и съм уравновесена, сякаш съм не само наясно с хода на събитията, но и ги предизвиквам. Мда. Сценарист съм на собствения си живот.

И бавно се оглеждам и гледам хората през тънките стени на моят мехур… Обагрени са в странни неонови цветове, но са някак далечни и глуповати… Щурат се като празноглави бубулечки – замислени и намръщени. А аз се усмихвам вътрешно в моят специален изолатор и им давам тотален ignore. Защо ми е да се занимавам с тях. Или с нещо изобщо, след като моят свят е така прекрасен и без тяхна намеса.

Това разбира се не е точно така. Защото аз съм под постоянната протекция на моето прозрачно чудо. Налага се понякога да се изтръгна от това състояние и да се движа в реалността. И това е един от тези случаи. Размърдвам се сковано, сякаш да се уверя, че съм на правилносто място. Оглеждам се и леко задъхана се гмуркам с премерено движение в действителността. И отново грешен избор на думи… Гмуркането не може да опише невероятното пльосване, с което се стоварвам посред сивотата на ежедневието. Но аз не мразя рутината. Напротив. Харесва ми. Защото е толкова по-различна от шареният ми мехур. И моят двойнствен живот се явява диаметрална противоположност на съществуването, което привидно водя.

Ето отново наближава времето – пльос и съм в центъра на водовъртежа. И аз се щурам като безмозъчно многокрако главоного, без да съм наясно какво точно смятам да постигна. Но съм във вихъра си. Хахах и тази динамика ме зарежда и ме изнервя и ме въодушевява и ме сваля на земята с един удар. Пфу,колко банално.

Иска ми се да мога да си нося в мен, увито в хартийка, парченце от спокойствите и добронамерено простодушие, което ме обзема в балона. Само едно парченце, за да балансирам емоционалното цунами, което ме залива. Ще се скрия в тоалетните, ще извадя от джоба си хартийката, ще я разгърна внимателно и ще премижа от густо точно преди да се отдам на хубавото. И това естествено не е възможно. Защото, дори и да успея да загърна в хартийка мъничко спокойствие, то несъмнено ще се смачка в джоба ми!

В моят илюзорен мехур не винаги е спокойно обаче. Понякога има и бури. Но ирационалните ми изблици никога досега не са го рзпуквали. Кискам се и се пръскам от яд едновременно, но стените му си стоят непокътнати. Като фонтанът, който видях преди време. Образува стена и ясно можеш да я видиш. Ако протегнеш пръсти можеш да я докоснеш, да развалиш целостта ѝ, но в момента, в който отдръпнеш ръка, стената си е пак там, все едно никога не си я докосвал, прозрачна и съвършена. С тази разлика, че ръката ти е мокра и се чувстваш леко глуповато.

Понякога и на мен ми протягат ръка. И моят балон не спира никой. Аз го правя. Откъсвам ги от мислите си като лист от тефтер. Бавно и методично. Assassin. Докато не останат само кориците.

Сега отново ме викат.

Tschüs!

Сън ли бе – да го опишеш!

kikk — Mon, 13 Apr 2009 12:29:42 +0000

Да се събудиш винаги е малко дезориентиращо. В случая леко търкаш очички, ококорваш се и се оглеждаш за странния човек с кошница пълна с пилета от съня ти… Истински ли беше? Некъв амбулантен търговец може би? Ааахх не. Това го сънувах…
Денят започва. Бързо, бързо! Стягай и разпускай мускули и се фащай на хорото. Ах, как мразя тази тягостна клоуниада. Искам при чичкото с пиленцата. При размазаните жълти огради и лепкаво мудно спокойствие. Но не може.
Вече минаха 10те минути в които се предполага, че трябва да съм минала през рутинната си подготовка. Хайде сега зъбките, хайде после очичките (понякога променям реда)… Хайде сега един гребен (това е само фиктивно, понеже не се усеща съществена разлика впоследствие). Ръцете се движат все едно не са мои. Опънати и сковани като на дървена кукла. Малко финес си викам да изтискам от още спящото си тяло! Какъв ти финес?? Не мога да се държа на крака. Главата ми се люшка все едно се рее в друго някакво измерение. Никакъв синхрон с тялото. Леко празно ми е отвътре такова. Не съм сигурна, че знам какво правя още. Тежат ми клепачите, а за тялото да не говорим. Сякаш съм се преобразила ненадейно в тюленче или нещо такова – тромаво и непохватно.Пляс, пляс – перките ми се шматкат некоординирано около мен. Не гледам какво обличам.
Пред очите си имам пиленца .. Жълтички и пухени и напукани ръце на възрастния човечец. Още малко и ще му измисля име. Нещо сурово ще да е. Като лицето му – покрито с бръчки и поресто като мрежест чорап. Усмихва ми се и иска да ми продаде пильонок. “Ама, не мога да го взема! Аз сега тръгвам.” Имам цял ден пред мен. Монотонен, сив, бавен. Там място няма за такива пиленца шарени. Пак се олюлявам без грам финес и вече пуфтя от недоволство. Ама как може да трябва да ставам сега? Ами той сънят ми не е свършил. Не може ли поне да го догледам?!
Къде по-точно в цялата тази хамалогия се съгласих да не си довършвам сънищата? Роптая срещу това! Роптая сега, но знам, че след 15 минути ще съм забравила за пиленцата и за чичо Петко (така го кръстих в крайна сметка) и за жълтите огради пред зелените поля. След не повече от 15 минути ще сърбам зомбирано кафето си и ще правя тактически схеми за това как да оптимизирам денят си.
Дано поне довечера като си легна да ме чака пиленце, а не кошмар.

Малките хора

kikk — Fri, 10 Apr 2009 22:38:28 +0000

Не се ли питате понякога какво правят за да подхранят толкова щедро самозаблудите си?… Да. Знаете точно за кого говоря. Обзалагам се, че около всяка що-годе нормална и душевно изправна личност гъмжи от подобни кретеноидни дребосъци (иде реч за емоционални джуджета – no bigotry in it …). Постоянно натрапват дребнавите си претенции и изпълват иначе толкова сладката празнота с гнусно присъствие. Но не в това е проблемът. Еволюцията е стигнала дотам , че някои сме способни да се “извисим над тези неща” (ах, този китен израз). Мен обаче живо ме вълнува как убеждават себе си в собствената си значимост. Ако питам някой от тях ще ми каже – ” Аз съм значим! Аз съм най-значим! Аз съм самото значение!”. Но от този отговор няма особена полза, изхождайки от мисълта, че мнозинството от малките хора имат IQ на микровълнова фурна… И хич не ми пука колко добре натискат копчетата в асансьора или други клавиши for that matter.

Може би имат нещо като мантра, което си повтарят сутрин. Евентуално скед като си чуят хороскопа за деня, който твърди , че “Луната влиза във Венера” (WTF?!?) си припяват тихо нещо от типа : “Днес ще съм спокоен и спокоен и спокоен …” А ако случайно Меркурий там прави нещо с Марс си казват : “Днес ще симулирам хумор. Ще се смея пък то все нещо ще се окаже виц…” Сто на сто има и мантра за самодоволство – такива самодоволни физиономии не идват от нищото – но не ми достига въображението да предполагам …

Не знам, може пък да излъчват някакви специфични феромони. Не ви ли се струва, че се надушват един друг…

Аз не за друго го пиша това … Ами искам и аз да открия тази формула на безметежност… Не знам защо, на мен все са ми казвали, че интелигентните хора имат съмнения, угризения, съвест няк’ва – все такива разни утежнения… Ама като ги гледам тези смешни дребни душички и ми се иска и аз, ей така, да се гмурна в тъпотата и да нямам грам собствена мисъл в главата. Би било прекрасно! Да си оформям мнението според ситуацията… А после може дори да си лепна някой високопарен възвишен етикет – примерно “Безвъзмездно готвя за сираци” – това ще бие всички мисии на VipBrother… Ха ха ха ха…

Жалко че тези техни феромони (или друго гнусно нещо, което излъчват) ме отблъсква някак си на клетъчно ниво - усещам някаква гадна тръпка, все едно съм видяла сопол под масата… Уви, не ми понася да съм дълго време в едно помещение с такива малки хора.

Добре де, имам още едно питане. Ами те като си легнат вечер, ако приемем, че някоя остатъчна мисъл се стрелка из мрака на главата им, не се ли питат защо? Защо понякога хората ги гледат странно? Защо отношенията им с околните изобилстват от фалш и криви усмивки? Защо по-тъпите от тях (в случай, че могат да разпознаят разбира се!) им раболепничат? … Или си мислят, че е защото са значими ?!?